всичко, което резонира с твоя по-висш аз, не е винаги достъпно и понякога се губи зад шума на ежедневието. но нали ежедневието е там — цял наш живот? в този пост ще засегна важността на наблюдението, прошката и излекуването на себе си.
ти и характерът ти са продукт не само на това, което ти се е случило, но и на най-ранната, най-истинска версия на теб, за която съзнанието ти пази спомен — това е вътрешното дете. откакто включих различни практики и започнах да забелязвам тази страна от себе си, се чувствам по-сигурен/а и спокоен/а от всякога.
как да пазиш благополучието си, като държиш енергията си чиста и защитена — чрез осъзнатост, намерение и прости ритуали.
да си злобар/ка или да се правиш на недостижим/а — вече е в миналото. изтъркано е, нали. и ако се замислиш: да бъдеш искрено добър/а без скрит дневен ред наистина изисква практика, но с времето става почти толкова лесно, колкото е да бъдеш злобен/а и безгрижен/а.
валидацията е потвърждението на собствената ни истина и осъзнаването, че това кои сме и какви сме има стойност. тя е това, което ни кара да сме сигурни или несигурни. депресирани или щастливи. търсещи внимание или по-затворени. дразнещи или забавни. и още много. всичко зависи от това откъде търсим валидация.
имам чувството, че това трябва да е първият ми пост, когато става дума за грижа за себе си, духовност и т.н., защото напоследък всичко, за което искам да пиша тук, някак се връща точно към това.
бъди информиран когато излезе нова публикация в случай на детокс от социалните мрежи и се абонирай за моя substack.
АБОНИРАЙ СЕ.