да си злобар/ка или да се правиш на недостижим/а — вече е в миналото. изтъркано е, нали. и ако се замислиш: да бъдеш искрено добър/а без скрит дневен ред наистина изисква практика, но с времето става почти толкова лесно, колкото е да бъдеш злобен/а и безгрижен/а.
в моето разбиране на нещата — чувствам, че винаги има добро и лошо и има баланс. идеята за добро и лошо е субективна. но чувствам, че всички хора се раждат добри, просто позволяват на живота да ги определи. което знам, звучи противоречиво — знаейки колко хора, направили лоши неща, има. но те процъфтяват, определяйки себе си като "лоши", докато всъщност са просто травмите им. умовете им са завладени от егото и това е тяхното пътешествие.
когато осъзнаеш, че сме контролирани от егото и то се храни с всички наши защитни механизми, наблюдаването на себе си ти идва по-лесно. и всичко започва с наблюдението на себе си. чувствам, че когато го правя — дори и да реагирам по негативен начин — правя крачка назад и вземам бележка, което е огромна крачка. по този начин се откъсваш от ума-его и честотата ти, "въздухът" около теб, всичко, което правиш — е толкова повече от това.
да вибрираш на по-висока честота наистина изисква много практика. и не се случва по права линия. оформяш поведението си спрямо принципите, определящи най-висшата ти версия.
защото какво получаваме от безгрижността и мисълта "просто защото знам, че съм по-добър/а от всички, никой не заслужава енергията и времето ми"? може и да получаваме много, но за мен целият подход би бил толкова скучен, че самото постижение губи стойността си. щях да сменя тази парадигма по следния начин: "знам, че съм най-добрата версия на себе си, в собствения ми филм, но тук всички са равни." защото наистина е хубаво да имаш самоуважение и увереност. но на този блог не харесваме крайности. ако си на самолет с някой, когото оценяваш като "по-маловажен", и самолетът катастрофира — едни и същи мисли ни минават и всички умираме. не си повече. 🤭
обичам да вярвам, че грешките и страданието не трябва да се романтизират, но да се разглеждат като нещо красиво, защото учим и растем от тях. така какво те спира да разбираш хората и да осъзнаеш, че осъждането им за минали грешки не прави нищо освен да ти взема от времето и енергията? нямаш ли достатъчно самоуважение, за да внимаваш накъде ги даваш?
въпреки това не казвам, че животът трябва да е само рози. за да защитиш енергията си от хора и ситуации с лошо намерение — всичко, което можеш да направиш, е да поставиш здравословни граници. трудно е да балансираш между добротата и самозащитата. и аз самият/самата все още се уча. защото не можеш да даваш добрата си енергия на хора, създадени само да вземат. енергията ти е безкрайна — разбира се. но времето ти не е.
ето няколко стъпки, помогнали ми да бъда добър/а с хората и същевременно да поддържам висока честота и здравословни граници:
- установи ценностите и границите си — наблюдавай себе си, без да мислиш от позицията на егото
- прости на себе си и на другите — щом знаеш, че всичко произтича от егото, пусни го
- винаги си напомняй, че всички сме свързани — въпреки уникалния път на всеки
- прощавай, но не забравяй — можеш да разбереш от какво място някой е действал, но това не означава да го оставиш в живота си
- бъди осъзнат/а с поведението си — следи реакциите си. и аз правя грешки, но се държа отговорен/а за тях после