всичко, което резонира с твоя по-висш аз, не е винаги достъпно и понякога се губи зад шума на ежедневието. но нали ежедневието е там — цял наш живот? в този пост ще засегна важността на наблюдението, прошката и излекуването на себе си.
разбира се, някои хора следят поведението си, а други — не. те просто вярват, че са "такива каквито са" и че това няма нищо общо с техните модели на поведение и влиянието им върху живота на другите. не всичко е черно-бяло и очевидно реалността ти не е реалността на всеки друг, но за мен да бъдеш наясно със себе си е от първостепенна важност. казва много за теб като личност и за това колко отворена е психиката ти, защото реалността е, че се променяме и развиваме с порастването. затова — как можеш да подобриш нещо, без да го изучаваш — неговите модели, травми и най-вече как се проявява всеки ден.
в този ред на мисли можем да кажем, че ежедневието взима от теб. и това може да има както отрицателна, така и положителна конотация — в зависимост от това как управляваш личността си. защото всичко се свежда до теб: дали ще позволиш на простоватото да ти дава или да взема най-доброто от теб.
как да започнеш да наблюдаваш себе си
добрата новина е, че не е нужно всичко да се случи наведнъж. опитай с едно, поживей с него и добави следващото, когато се почувстваш готов/а. това е практика, не изпит.
- сутрешен дневник за рефлексия — прекарай пет минути всяка сутрин в записване на това, което планираш да направиш, и на намеренията ти за деня и поведението ти
- осъзнати паузи — прави кратки почивки през деня, за да обърнеш внимание на мислите, позата на тялото и емоциите си.
- тракер за навици — използвай прост chart или приложение за проследяване на малки ежедневни навици, които се опитваш да изградиш или промениш.
- оценявай спусъците и наградите — наблюдавай какво задейства определени поведения и какви награди или резултати следват.
- вечерна проверка — преди сън запиши три неща, които си направил/а добре, и едно нещо, което бихте искал/а да подобриш утре.
- бележка за благодарност или урок от деня— завърши деня с пет неща, за които си благодарен/а, или урок, който си научил/а.
това може да изглежда напълно нереалистично за някои хора и напълно го разбирам. съветът ми е — тъй като съм събирала тези навици постепенно с времето — опитай с по една стъпка. пробвай или 1-ва, или 5-та, или 3-та, или каквото ти звучи най-близко. иска се практика, но щом се почувстваш готов/а, дори когато никога не сме напълно готови, премини към следващата. най-важното: не правете всичко наведнъж. ще бъде overwhelming и не в това е смисълът.
на практика, можеш да измислиш свой собствен шаблон за ежедневно водене на дневник или проследяване на навици — и точно в това е смисълът. не е нужно да прилича на моя. всъщност в момента разработваме нещо с Note-it.
после идва прошката
най-трудната част. чудих се дали да я включа в този пост, но усещам, че за мен това е най-важната стъпка, защото тя е тази, която ме е карала да продължавам напред. имам предвид: може да си мотивиран да правиш всичко от по-горе, после да загубиш интерес, после да започнеш отново — и всичко заради битката в ума ти между бързия и бавния допамин, последният извличан от наблюдението и коригирането на грешките ти.
в края на деня може да потърсиш прошка от вселената, бог или каквото и да вярваш — но преди това усещам, че трябва да простиш на себе си.
виждам го повече като практика за грижа към вътрешното ти дете, за което имам отделна публикация, която можеш да прочетеш тук. това означава, че осъзнаваш, че го правиш всичко за онова малко същество в теб, което все още вярва в теб и в любовта ти към него. но това е и простото приемане на действията на човека и примиряването с тях, и опитът да даваш най-доброто от себе си след това.
да кажем, че не си бил/а достатъчно присъстващ/а или си прекарвал/а прекалено много време на телефона и искаш да промениш това. в края на деня се чувстваш зле заради това. вместо да се чувстваш така, опитай се да видиш какво е имало да замести онзи безмислен навик — избягване на неудобна мисъл? валидирай я. дай си пространство да осъзнаеш, че с обвиняването и омразата към себе си нищо добро няма да излезе и че е било егото ти, което е играло за теб, а не твоят по-висш аз. потърси прошка от себе си и от по-висшия извор. след това идва мирът и готовността да опиташ и да правиш.
и после — изцелението
изцелението изглежда различно за всеки и изисква време и търпение.
за някои хора това означава терапия или работа с психолог — нещо, което и аз съм правил, но не толкова задълбочено. в един момент, особено около 2020 година, открих друга опора — да наблюдавам мислите си сам и просто да стоя с тях. това само по себе си започна да ми дава повече яснота.
тук идва shadow work.
това е обръщане към по-тъмните, скрити и неудобни части от теб. означава да си задаваш въпроси, които си избягвал, и да навлизаш в себе си там, където преди не си имал смелост. не ти трябва перфектна система — понякога е достатъчно просто да си любопитен.
джърналингът е един от най-лесните начини да започнеш.
оставяш мислите си да текат свободно — от съзнанието ти върху листа, без филтър и без контрол. независимо дали е нещо силно или спокойно, когато го напишеш, нещо се променя. появява се лекота и по-ясно мислене.
аз не го правя перфектно или всеки ден.
но си водя тефтер, в който записвам намеренията си, посоката си и после се връщам да видя как съм се справил. това ми дава структура, без да ме натоварва.
и точно там се случва нещо важно.
когато описваш преживяванията си — какво е станало, как си се почувствал, как си реагирал — започваш да виждаш реалността си по-ясно. забелязваш модели и неща, които преди си пропускал. и естествено идва въпросът:
работи ли тази реалност за мен?
p.s.
наскоро попаднах на един български бранд, който прави кожени тефтери с пълнители, които можеш да подменяш отново и отново, и честно казано това ми се струва супер готина идея. вместо постоянно да сменяш тефтери, запазваш един и просто обновяваш съдържанието му, което прави целия процес по-смислен и личен. и също така можеш да добавиш до три различни по вид пълнителя в една подвързия.
наричат се Note-it. и може да ги закупите от тук.
има нещо много ценно в това да имаш физически обект, който остава с теб във времето, докато всичко вътре в него се променя заедно с теб. това прави джърналинга не просто навик, а някаква форма на връзка със самия теб.