тема, за която напоследък доста си говоря с няколко мои приятели. затова реших да я напиша тук, защото това, което имам да кажа, може и да е полезно за някого.
какво е валидация?
валидацията е потвърждението на собствената ни истина и осъзнаването, че това кои сме и какви сме има стойност. тя е това, което ни кара да сме сигурни или несигурни. депресирани или щастливи. търсещи внимание или по-затворени. дразнещи или забавни. и още много. всичко зависи от това откъде търсим валидация. не ме разбирайте погрешно обаче. дори положителни качества могат да идват от нездравословен източник на валидация, който ако се замислиш, почти винаги е един и същ — външен, а не вътрешен.
външни източници на валидация
може би това е нещото, което определя голяма част от днешния свят и ситуациите, в които сами се поставяме. валидацията уж трябва да ни кара да се чувстваме значими в днешно време. но също така е това, което ни вкарва в кофти отношения и ниско самочувствие. звучи крайно, но си е факт. не съм фен на крайностите, затова и не съм голям фен на външната валидация.
социални мрежи
въпрос към теб — защо бихме качвали снимки, ако нямаше лайкове или коментари?
в крайна сметка живеем в ерата на това да бъдем валидирани 24/7. харесвани или не. популярни или не. пътуващи или не. успешни или не. всичко се качва, защото искаме да заявим себе си, за да може хора, които почти не познаваме, да ни дадат някакво одобрение… и това е само малка част от проблема.
помисли си за промените, които си правил, за да се впишеш или да бъдеш приет. и ако наистина вярваш, че всеки живее в собствената си реалност, защо изобщо ти пука да съдиш някого. не живеем по едни и същи стандарти, защото не сме еднакви. животите ни са различни, нуждите ни са различни. и това е напълно окей.
партньор или приятелска среда
спомням си колко пъти съм излизал извън себе си, само и само да бъда харесан или приет от някого, от когото съм търсил валидация заради собствени модели на поведение.
и това няма нищо общо с компромисите за хората, които обичаш. защото тези, които те обичат, ще те обичат такъв, какъвто си още от самото начало. ще им е интересно дори в малките детайли от характера ти, така че няма нужда да добавяш или махаш нещо… освен ако сам не искаш да растеш и да се развиваш чрез промяна.
ако обаче мислиш, че трябва да се промениш, за да получиш одобрение — може би това просто не са твоите хора. може да има любов и пак да няма нужда от валидация. просто приемане.
академична или професионална валидация
тук вече говорим за нещо по-логично като концепция и да — валидацията има роля. според мен може да бъде здравословна, стига да съвпада с личните ти ценности и цели.
но понякога визията ни се стеснява и потенциалът ни остава в сянка заради мнение на авторитет, който не винаги мисли в наш най-добър интерес. ако някой или нещо иска да растеш, може да ти бъде трудно, но няма да те кара да се чувстваш демотивиран.
егото ти
както споменах в поста „NOW.” — ние не сме нашето его. стандартите му понякога са невъзможни за покриване. слагам егото като външен източник на валидация, защото до голяма степен то се изгражда отвън, но работи вътре в нас. кара ни да overthink-ваме и може да е изтощително да се съобразяваш с него.
вътрешният източник на валидация
това е най-просто казано най-висшата и най-истинската версия на теб. онази част, която е достигнала потенциала си и никога не би те съдила.
това е усещането, че правиш нещо добро за себе си. че взимаш решение, което може да е несигурно, но вътрешно знаеш, че е правилно. онзи вътрешен импулс, който ти казва, че каквото и да стане — ще се справиш.
да валидираш рутината си, решенията си, външния си вид и всичко останало — физическо и нефизическо — води до най-здравословната форма на дистанция (без да се изпада в крайности). да си „detached“ не значи да преживяваш всичко сам, а да можеш да се свързваш със света, без да се губиш в егото.
когато си създадеш собствени стандарти и започнеш да живееш по тях, ще започнеш да се чувстваш по-стабилен. но преди това трябва да отделиш време да изградиш вътрешната си ценностна система. (pinterest може да е полезен тук с journal prompts)
когато валидираш мислите си, решенията си и дори проявленията си, започваш да минаваш през живота с увереност. ще видиш, че когато вярваш, че това, което правиш, е достатъчно, и едновременно с това се стремиш към повече — няма да се чувстваш недостатъчен. а ако се появи това чувство, ще го разпознаеш като нещо временно.
как да търсиш валидация отвътре, а не отвън?
- опитай се да разбереш откъде идва нуждата ти от валидация.
седни сам. без разсейване. медитирай и пиши. виж дали не си бил воден повече от външни фактори. - изгради си вътрешна ценностна система и я запиши.
- практикувай утвърждения.
pinterest и tumblr могат да помогнат. - направи journaling-а и медитацията навик.
промяната идва с последователност и наблюдение. - приеми недостатъците си.
ако не вредят на цялостното ти състояние, приемането им е първата стъпка към израстване. - поставяй си малки цели и се награждавай.
излез сам със себе си, купи си нещо и се опитай да не го споделяш с никого. - хващай се в момента, в който искаш да споделиш нещо, само за да получиш одобрение.
наистина ли ти трябва? това ли дава смисъл на целта ти?