как да пазиш благополучието си, като държиш енергията си чиста и защитена — чрез осъзнатост, намерение и прости ритуали.
един от уроците, които наскоро получих
беше, че без значение къде си или с кого си, защитата на енергията ти е един от начините да пазиш цялостното си благополучие.
в този пост ще говоря за това как може неволно да разреждаш енергията си — и как да го спреш.
твоята енергия и нейната чистота
е може би това, което определя най-искрената версия на душата ти. поне аз така го виждам.
твоята енергия е начинът, по който се носиш, когато си сам/а, и това, което проектираш върху живота си.
затова грижата за нея е начин да вземеш живота в собствените си ръце и да изследваш възможностите, за чието съществуване може дори да не подозираш — защото системата ти от вярвания е оформена от заобикалящата те среда.
за мен животът е навигиране чрез учене — учене за себе си и за света, който създаваш за себе си.
светът, който създаваш за себе си
използвах тази фраза, защото идеята за света е различна за всеки един от нас.
например, точно сега пиша този пост в трамвая по пътя вкъщи в един дъждовен понеделник. за някой друг това е просто поредното пътуване, а аз съм философствайки за живота и смеейки се на себе си.
виждаш ли — моят е свръхромантизиран, но пък е много по-забавен. като онзи meme с двамата човека в автобуса.
различни проекции и граници
искам да кажа, че всяка проекция върху живота е различна — и винаги има момент, в който черпим взаимно вдъхновение от близките ни, което понякога не е задължително нещо добро.
този момент обаче трябва да има здравословни граници. границите са нещо, което сам/а решаваш, когато интуицията ти подсказва.
за да се свържеш с интуицията си, трябва да държиш енергията си чиста, защото интуицията ти е каналът към вселената, бога или каквато и да е висша сила, в която вярваш.
можеш да имаш дълбоки връзки с хора и да знаеш, че са ти важни — стига и двете страни да са наясно, че имат свои собствени интерпретации на света.
сутрешна практика
сутринта, след медитация (ако съм си направил/а времето), обичам да си представям как енергията ми тече през тялото ми.
за мен е поток от светлина, движещ се из тялото и създаващ аура или щит. тази представа за щита е ключова — щом свържа защитата с енергията си, всичко останало се наредва само.
мантра или молитва преди да изляза навън също помага. може да е нещо от рода на:
"енергията ми е моя; поддържам високата й честота и е защитена от всеки човек, ситуация, място или сила с лошо намерение."
проверка през деня
през деня правя проверка с това как се чувствам и накъде е насочена енергията ми.
тече ли към нещо смислено, или към нещо, което всъщност не ми допринася?
(скоро ще пиша отделен пост за следенето на енергията чрез журналиране.)
връщане на енергията ти
когато се чувствам провокиран/а или енергийно разбалансиран/а, обичам да
"връщам цялата си енергия, взета от различни хора, ситуации, места и сили обратно при себе си."
така се уверявам, че фокусът ми е върху това, което ми е важно, а не върху разсейванията.
повтарям това и преди лягане, добавяйки:
"връщам цялата енергия и сила, която не е моя и не ми принадлежи, и знам, че съм божествено защитен/а и воден/а."
вечерното пречистване
друга част от вечерното пречистване се случва под душа — представям си как цялата негативна енергия тече от върха на главата ми и се отмива надолу по канала.
исторически, в древногръцката религия, ритуалното пречистване с вода (катармос) е било задължително преди всеки контакт с божественото.
не е ставало дума за хигиена — а за премахването на миазма, форма на духовна нечистота, произтичаща от грях, смърт или контакт с нечистото.
водата не е просто физически почистващ агент, а се е смятала за среда, разтваряща духовния дисбаланс и възстановяваща хармонията между индивида и космическия ред.