имам чувството, че това трябва да е първият ми пост, когато става дума за грижа за себе си, духовност и т.н., защото напоследък всичко, за което искам да пиша тук, някак се връща точно към това.
наскоро започнах да чета една книга, която честно казано просто звучи като потвърждение на всичко, до което съм стигнал чрез опит и различни начини на мислене, които съм изградил. казва се „Силата на настоящето“ на Екхарт Толе. в началото си мислех, че е от онези self-help книги, които просто ще си стоят на рафта, а и беше подарък, така че изобщо не я бях пипал с месеци. но явно си има време за всичко.
какво всъщност казва?
основната идея е, че не осъзнаваме, че няма минало или бъдеще — те са просто проекции. знам, звучи супер „духовно“ и малко nerdy, но остани с мен. реално преживяваме живота само тук и сега и няма друго време. мозъкът ни е този, който създава концепцията за време, а оттам идват и неща като страх, тревожност или тъга — ако се замислиш, тревожността и страхът са свързани с бъдещето, докато тъгата идва от миналото.
емоциите
съответно емоциите ни идват от тези мисловни модели. означава ли това, че са невалидни? не. те минават през нас с причина и ни учат на много.
означава ли, че не трябва да ги преживяваме? абсолютно не. дори обратното — да задържаш нещо и да не го изживееш напълно (освен ако не е вредно) не е начинът.
означава ли това, че и щастието и любовта са илюзия? не — стига да идват отвътре, а не от външен източник, който определя състоянието ти.
какво всъщност казвам
емоциите не трябва да определят състоянието ти в дълбокия смисъл, не и това кой си в най-висшата си версия.
higher self
и тук идва основното — тази „по-висша версия“ на теб, свързана с в каквото и да вярваш (бог, вселена, симулация, няма значение), всъщност е състояние. състояние, в което се чувстваш цялостен и което трудно се обяснява с думи. най-близкото описание е, че си свързан с нещо в себе си, което ти дава усещането, че всичко е както трябва и че нищо не може да ти „вземе“ теб от теб. носи спокойствие.
СЕГА.
и тук идва „сега“. когато се фокусираш върху момента, реално се свързваш с вътрешното си усещане и осъзнаваш, че maybe… не е чак толкова сериозно всичко. опитай — какво чуваш в момента? как се усеща тялото ти? по-тежко ли ти е там, където седиш или стоиш? огледай се и усети всичко сякаш няма утре… и в един момент започваш да усещаш, че тревогите ти не са толкова реални. представи си какво ще стане, ако започнеш да живееш така по-често и използваш логиката само когато наистина ти трябва.
и не — това не значи…
че трябва да станеш някакъв bimbo/himbo и да си без мисъл. maybe :p но по-скоро точно обратното — не се „опростяваш“, а се учиш кога да мислиш и кога просто да бъдеш. кога да си smartass и кога да се върнеш към това, което реално има значение — животът ти точно сега.
p.s. надявам се да не съм те объркал още повече, но с времето и с още постове за self-care искам да навляза и в теми като manifestation, негативни мисли и още неща, които всъщност тръгват оттук.